Аспарухов вал

Координати 43°10'58.2"N 27°54'07.9"E

Според официлната историография, след българо-византийската война от 680-681 година Аспаруховите българи трайно се установяват във византийската провинция Долна Мизия или днешните североизточни български земи. Скоро след това те започват изграждането на единна отбранителна система от землени валове, ровове и лагери, опасващи границите на новата Българска държава.
Валовете са типична отбранителна система за Първото българско царство. Представляват земен насип, който прегражда достъпа до две стратегически точки. Състои се от вал, ров, берма и евентуално от палисада (дървена преграда).
Изградения вал във Варна, служи за доказателство, че античния Одесос и „т.нар. Варна“  са включени в границите на Дунавска България още от нейното основаване. Валът преграждал широката песъчлива тереса между склоновете на Авренското и Фрагенското плато, която отделя Варненското езеро от морето. Днес на територията на съвременния квартал „Аспарухово“ е намерена част от отбранителното съоръжение на Варна, по-известно като Аспарухов вал.
Старобългарски, землен, (Аспарухов) вал се намира на 2.46 km по права линия от центъра на град Варна в парка на квартал Аспарухово. Той преграждал ниската пясъчна ивица между Авренското и Франгенското плато, която отделя Варненското езеро от Черно море. Северната му половина е била значително обезличена от разливанията на Провадийска река още преди прокопаването на канала между езерото и морето. Първите подробни проучвания на Варненския Аспарухов вал правят братя Шкорпил още в началото на XX век. В редица свои публикации те изследват вала и неговото значение. Братята първи предполагат, че той е прабългарски, строен в първите години след 680 година. К. Шкорпил е видял следите му до склона на възвишението „Бял бряг“ (Ак баир), близо до сегашния надлез над жп. линията.
 Днес валът е почти изцяло унищожен. Единствено е запазена южната му част в квартал „Аспарухово”. Дължината му е била около 3,5 км, но днес са запаени едва 1300 м. Започвал е от северния склон на м. Карантината в Авренското плато и е достигал до м. Бял бряг (в близост до жп гарата). В най-добре запазените участъци височината на вала достига до 3 м. В основата си е широк 10-15 м, а ширината на гребена достига до 2 м.
При прокопаването на новия мореходен канал през 1974 година се правят разкопки на укреплението, които показват, че то е издигнато върху „естествения слабо издигнат ръб, който се образува по края на всички незаливни крайбрежни тераси.” Устройството на вала не е единно, а има четири типа градежи.