Базилика - късна античност в местност Пиринч тепе, островната зона под Аспарухов мост

Координати 43°11'18.0"N 27°53'56.4"E

През 1909г. Варненското археологическо дружесвто, под ръководството на Карел и Херман Шкорпил разкопава могила, разположена между езерото и морето, известна под името „Пиринч тепе” или „Оризова могла”. По това време околната среда е представлявала блатиста и песъчлива местност, по-късно пресушена от прокопаването на канала между морето и езерото. При изкопните работи за канала,  обширна зона – около 9900кв.м. са извадени няколко хиляди дъбови колове с дължина 3м., които по данни на Шкорпил са от „колови постройки”. От същото място са излязли 130 кубика ломен и дялан камък, на които личат специални дупки за съединяване. Открити са още мраморни камъни с украшения и релефи. Интересът на братя Шкорпил привлича част от мраморен съркофаг, украсен с корниз и релефи.

Въз основа на разкритите архитектурни структури археолозите изказват предположение, че сградата е била преправяна на два пъти, а от намерените монети и материали – че е била построена по времето на император Константин Велики (324 – 337 г.) и преправяна при Юстиниан I (527 – 563). Пластове от въглен разкриват, че храмът е завършил съществуването си след опожаряване, навярно при варварските нашествия от края на VI – началото на VII в.

Раннохристиянският  храм  е датиран  от  края  на V век  и  като архитектурен  план, представлява трикорабна едноапсидна базилика с нартекс и баптистерий до северизточния ъгъл. Храмът има размери дължина  - 18 м. и ширина - 17 м. като дебелината на външните стени е 1,10 м. Корабите са разделени с две редици по 6 мраморни колони, а нартексът – разчленен с пиластри. На място (in situ) Шкорпил намират 3 бази на колони и половин капител. Традиционната схема на раннохристиянска базилика е допълнена с приолтарни помещения, предапсидно пространство, баптистерий и параклис. Има данни, че много от камъните на градежа и вътрешните архитектурни елементи са открити в зиданата основа на аспаруховия вал (също част от олтара). Настилката е била от мраморни плочи, а в нартекса – от квадратни тухли. При разкопките са открити и мозаечни кубчета, най-вероятно от стенни мозайки.

От  архитектурата  на  базиликата може  да  се  предположи  източно влияние,  поради  факта,  че  подобни конструктивни решения произхождат от Мала Азия.
Още братя Шкорпил описват многобройни и разнообразни находки, като късове от мраморния корниз, фрагменти от мраморни колони, стълпчета от балюстрада, части от стъклени и керамични предмети,  части от мраморни статуи и релефи. Значително е и количеството на открити медни монети в местността – над 200кг.

В момента обектът се намира в двора на КРЗ – Варна и достъпът е силно ограничен, но все пак до него може да се достигне, като се мине пропускателен режим.