Археологическите останки в м-ст Джанавар тепе край Варна са едни от най-впечатляващите археологически обекти под протекцията на РИМ-Варна. Намират се на 4 километра югозападно от центъра на гр. Варна и на 0,5 км западно от квартал Аспарухово, на североизточния склон на възвишението Джанавара, недалеч от южния бряг на Варненското езеро.
Тук е разкрита една от най-интересните ранно християнски църкви в България. Първите откриватели на раннохристиянската църква са братята Карел и Херман Шкорпил, подпомагани между 1915 и 1919 г. от архитект Александър Рашенов. При разкопките им на т.нар. Змийска могила е открита зидана тухлена гробница на мъж, починал в много напреднала възраст, а пред олтара е открит уникален комплект от 3, поставени една в друга, мощехранителници – мраморна, сребърна и златна, украсена със скъпоценни камъни.
Последовател на изследователската дейност на братя Шкорпил в проучването на раннохристиянската църква при Джанавара е археологът Александър Минчев – научен сътрудник в Регионалния исторически музей на Варна. През 1997 г. той и колегата му Васил Тенекеджиев разкриват при разкопки в Джанавара 2 допълнително разкрити зида, те са описани като останки от битови помещения, които доказват, че църквата е била част от манастирски комплекс. Това е сензационно откритие за обекта и свидетелство, че раннохристиянската базилика в Джанавара е с историческа стойност от световно значение.
Раннохристиянската църква в местността Джанавара е исторически паметник, изграден през първата половина на VІв. Характеризира се с необичаен архитектурен план и уникална мозаична украса.
Сградата на църквата е еднокорабна, с вътрешна апсида, едноделен нартекс и е имала атриум с колонада. Размерите на обекта са с дължина 31м, ширина 28м и дебелина на стените на наоса 2.5м. Църквата е построена от редуващи се пояси от дялани каменни блокове.
Разкритото северозападно помещение в църквата е кръщелня (баптистерий) с кръстовидна писцина в средата. Открити са останки от облицовка с мраморни плочи. Що се отнася до източните помещения на сградата, археолозите смятат, че са играели ролята на пастофории - дяконикон и протезис. Помещенията са били двуетажни и са изпълнявали функцията на отбранителни кули. Предполага се, че достъпът до кулите е ставал посредством специално изградени в източната стена край апсидата кръгли помещения с вити стълби, водещи към втория етаж на всяка кула. Най-вероятно от тях по галерии се е достигало до кули в западната част на църквата. Няма информация за вити стълби в тази част на сградата. Всички помещения в храма имат правоъгълни отстъпи в ъглите. Тяхната разнородност придава раздвиженост на вътрешната архитектура и прави църквата несравнима с други раннохристиянски църкви в България.
Полукръглата апсида е вградена в източната стена, което е необичайно за раннохристиянските храмове у нас. Апсидата има двустъпален синтрон, а отпред бема. Почти в средата на наоса е имало мраморен амвон. При разкопките братя Шкорпил откриват основите му, а под тях зидана тухлена гробница на много възрастен мъж. До него са намерени мощи на неизвестен светец, увити в сърмена тъкан и поставени в дървено ковчеже. Освен това пред олтара, в специално иззидано под пода пространство (кришница), е открит комплект от мощехранителници. Намерени са поставени една в друга: мраморна, сребърна и златна, украсена със скъпоценни камъни и гранати.
Долните части от стените на църквата са били покрити с мраморни настилки, а над тях е имало стенописи, от които е открита малка част. Централният кораб на църквата, олтарът и кръщелнята са били покрити с големи мраморни плочи. Подовите настилки на останалите помещения са били покрити с многоцветни мозайки от геометрични и флорални мотиви.
От запад църквата е имала портал с колони, от който се излизало в атриум. За съжаление, атриумът е силно разрушен в западната си част. Общата площ на откритите мозайки е приблизително 120 кв.м., от които са запазени 100 кв.м. През 60-те години на църквата е направена частична консервация и реставрация, но не и на мозайките. Те се намират и досега in situ. На места мозайката е в крехко състояние поради съвременни иманярски набези и пробиващите корени на растенията.
Мозайките от църквата в м. „Джанавара“ са с отлично качеството на направата и имат много стабилна основа, изработена еднакво във всички помещения. Това ги е запазило сравнително добре въпреки вековете и съвременните вандализми. Тези особености подсказват, че те не са правени "на парче", а са резултат от цялостен и добре обмислен план. Дали са творба на един или на няколко майстора, е трудно да се каже, но ако се съди по орнаменталния бордюр, който е единствен засега на Балканите, твърде е вероятно оформлението на североизточното помещение да е дело на майстор-мозаист, поканен за целта от Изтока. Още повече, че нейната архитектура се свързва с Близкия Изток, и по-точно със Сиро-Палестинския регион. Най-близкият паралел на нейния план засега също е този район - църквата в Хорват Берашот (Израел), датирана в средата на VI в., и може би там трябва да се търси произходът на строителите ѝ и авторът на мозайките.
С уникалния си план църквата носи елементи на сирийските раннохристиянски строителни традиции, независимо от някои типологични традиции. Появата ѝ на това място може да се свърже с наличието на голяма колония преселници от източните провинции на Византийската империя, които се заселват в Одесос предимно през V – VI в. и създават свои религиозни общини. Няма съмнение, че храмът е бил една от най-представителните църкви в района на Одесос, а може би и една от най-ранните.
Планът на църквата намира единствен по-близък паралел в България с този на църквата от с. Иваняне (дн. квартал на гр. Банкя, Софийско). Планът ѝ има аналогии и с някои храмове от V в. в Мала Азия и Армения.
Досега проведените проучвания позволяват до голяма степен да се изясни историята на святото място. Разграничени са четири строителни периода. Последните данни показват, че изграждането на църквата се отнеса към втората половина на V в., като през този период са изградени и първите допълнителни помещения, оформящи манастирския комплекс. Тази датировка съвпада с времето на заселване на преселници (вероятно сирийци) в Одесос от източните провинции и потвърждава становището, че манастирът е обслужвал местна сирийска християнска общност. По-късните преустройства се отнасят към VІ в. (може би и направата на мозайките). Последният строителен етап е датиран с монети в началото на VІІ в. Окончателното унищожаване на манастира вероятно е настъпило през 614 - 615 г., с разорението на Одесос от авари и славяни. Векове след това, през османския период (началото на XIX в.), на върха Джанавар тепе в близост до руините на древния храм турците изграждат военно укрепление (табия), при което голяма част от стените на манастирските помещения са използвани като източник на строителен материал и биват унищожени – камъни са извадени и преупотребени, а мраморните облицовки от църквата са използвани за производство на вар чрез претопяване. Варта е била съхранявана в открита сред руините на манастирска сграда варница. Следва един век запустение, през който затрупаните руини на манастира са известни като Змийската могила. Уникалната църква става известна на света едва в началото на XX в., след като е открита и проучена от братята Шкорпил.
Липсва важна информация за археологическия обект от най-ранните му изследователски периоди. Днес са възстановени само част от записките на братя Шкорпил за извършените разкопки на църквата. Двамата изследователи предават труда си на американски издател с обещанието да издаде книга и да популяризира техните открития. След завръщането му в Америка, документираното проучване на братя Шкорпил потъва в неизвестност.
От 2006г. до днес се извършват постоянни изследвания на раннохристиянската църква от археолозите А. Минчев и В.Тенекеджиев. Те успяват да докажат, че църквата е съществувала в манастирски комплекс. Всяка година екипът на Регионален исторически музей - гр. Варна извършва консервация на открититечасти в църквата и правят запечатване на разкритията с цел опазването им от вандализъм и разрушение.
Археологическите останки в м-ст Джанавар тепе край Варна са едни от най-впечатляващите археологически обекти под протекцията на РИМ-Варна. Намират се на 4 километра югозападно от центъра на гр. Варна и на 0,5 км западно от квартал Аспарухово, на североизточния склон на възвишението Джанавара, недалеч от южния бряг на Варненското езеро.
С уникалния си план църквата носи елементи на сирийските раннохристиянски строителни традиции, независимо от някои типологични традиции. Появата ѝ на това място може да се свърже с наличието на голяма колония преселници от източните провинции на Византийската империя, които се заселват в Одесос предимно през V – VI в. и създават свои религиозни общини. Няма съмнение, че храмът е бил една от най-представителните църкви в района на Одесос, а може би и една от най-ранните.
