Западнопонтийски римски път

Координати начало на пътеката х. Черноморец – 43.11707, 27.9275
Координати край на пътеката р. Камчия – 43.02211, 27.88365

Великите империи от Древността са оставили много свои открития и постижения, които и днес Съвременният свят ползва. Така е и с пътищата на Древен Рим.
Територията, през която преминава маршрутът на еко-пътека „х. Черноморец-р. Камчия“ е била  част от най-стария крайбрежен черноморски римски път, който е свързвал устието на р. Дунав с Босфора. За това свидетелства публикация на К. Шкорпил „От гр. Одесос /Варна/ през хижа „Родни Балкани“ до нос Емине.
Ценен и най-важен по значение изворов материал за пътната мрежа през римската и ранновизантийската епоха са римските пътеводители (itinerariaromana).  От многобройните употребявани тогава пътеводители до нас са достигнали Tabula  Peutingeriana, Itinerarium Antonini Augusti, Itinerarium Burdigalens,  а от по-късната епоха — Ravennatis Anonymi Cosmografia. В тях, наред с имената на по-голямата част от крайпътните станциии селища, са отбелязани и разстоянията между тези станции и селища, изразени в римски мили (една римска миля=1482м).
В римските пътеводители Западнопонтийският път не съществува като самостоятелна сухопътна артерия. В „Tabula Peutingeriana"  той е отбелязан като продължение на Крайдунавския римски път, който след делтата на р.Дунав се е отправял на юг по Черноморското крайбрежие и е достигал до Константинопол и с  (Miller  1916, 516; ЛИБИ 17).
По проблемите на Западнопонтийския път е изписана значителна книжнина. Първите и сравнително най-подробни сведения за него дължим на братя Шкорпил (Шкорпил, Шкорпил 1890,15-16; Шкорпил, Шкорпил 1891, 117сл.; Шкорпил, Шкорпил 1892, 36сл.). Те описват отделни сектори от трасето на този път, споменават за съществуващите по него каменни мостове и се спират на проблема за локализацията на някои от селищата по пътя, отбелязани в римските пътеводители, като пътни станции.
Според К. Шкорпил, този римски път е отбелязан върху най-старата карта на Кастория („Tabula Peutingeriana") и произлизаща от времето на император Александър Север  (222-235 г. сл. Христа). Върху картата, която обхваща цялата Римска Империя, са означени римски шосета с имената на станциите им и разстоянията между тях. Картата е служила за нуждите на чиновници и военни.
За безопасност на римските шосета и за удобства на пътуващите чиновници и военни лица са били построени край шосетата разни постройки. За пренощуване е имало особени квартири, наречени (Мансио) и в по-големи заселища за официални личности „претории“. За смяна на конете са служили малки станции (Мутацио) и край тях кръчми „Таберлеи“. Край шосето е имало кладенци или чешми. За охрана на шосетата са били построени крепости с порти и кули (Кастели) или самостоятелни кули за наблюдение (Турес).
Територията, през която преминава маршрутът  на на еко-пътека „х. Черноморец-р. Камчия“ се намира между две римски станции, отбелязани на старата римска карта, а именно: Odessos и Erite. Разстоянието между тях е определено с XI римски мили, равняващи се на 16,3 км. Двете станции са разположени до брега на Черно море.
Сведения за крайморския път, а особено между Odessos и Anchialos са твърде оскъдни, защото пътят е служел само за чиновници и военни лица, които са имали работа в крайбрежните станции между двата града и пътят е заобикалял край морския бряг.
През 1972 г., в една своя статия, Б. Димитров накратко разглежда проблемите, свързани с местоположението на по-голямата част от пътните станции, разположени по трасето на Западнопонтийския римски път, и предлага скица на пътя от станцията Callatis (Мангалия) до селището Tinias, при дн. нос Инеада (република Турция) (обр. 61) (Димитров 1972, 43 сл.).
 
Скица на Западнопонтийския
римски път (по Б. Димитров)
Sketch of the West Pontic   Roman road (after B. Dimitrov)

В „Tabula Peutingeriana" по трасето на Западнопонтийския път от делтата на р. Дунав до Константинополис са отбелязани 21 селища, а в „Itinerarium Antonini Augusti"  от делтата  на р. Дунав до Византион като пътни станции на Крайморския път и отклоненията му през Марцианополис и Странджа са обозначени 25 селища (Miller 1916,515-516; Cuntz 1929,32-33; ЛИБИ 17, 32-33).
На територията на Република България според „Табулата", по трасето на пътя, са били разположени 11 пътни станции (обр. 65). Първата станция е Trissa (Триса), локализирана на нос Калиакра. На XII мили след нея, при гр. Каварна, се е намирала станцията Bizone (Бизоне). Следват пътните станции Dionysopolis (Дионисополис), Odessus (Одесос), Erite (Ерите) и Templum Iovis (Темпло Йовис). Повече информация за трасето на Западнопонтийския римски път между станциите Темпло Йовис и Ерите намираме в изследванията на братя Шкорпил (Шкорпил, Шкорпил 1892, 42-44). Според тях на устието на „Факийската река" е съществувала крайпътна станция (tabernae). В труда си братя Шкорпил споменават и за останките от стария римски мост над р. Камчия. Непосредствено след моста, на левия бряг на реката те локализират пътната станция Ерите.

До пътната станция Темпло Йовис Западнопонтийският път е следвал изцяло черноморския бряг. С цел да бъде избегнат труднопроходимият висок планински терен в района на нос Емине, на около 5,5 км след Темпло Иовис пътят е променял посоката си на югозапад. При с. Св. Влас той отново е доближавал брега на Черно море и при гр. Несебър е влизал в голямата пътна станция Mesembria (Месемврия).